Усещах – бяхме пак едно.
Бе тясно малкото легло за любовта ни.
Докосвах с устни твоето чело.

Вяра от прах.
Вяра без думи,
В думите страх.

Стара пожълтяла снимка.
Бели панделки изплетени коси.
Тайнствена усмивка – бледа тънка,

 Незавършен разговор на определена тема.
Сетне – кратка среща за уточняване на усещанията.
После – нищо. Няма, няма никакво време

Като обувки, сврени в ъгъла,
Като сълза по твоите ръце,
Като разстреляните мигове,