Усещах – бяхме пак едно.
Бе тясно малкото легло за любовта ни.
Докосвах с устни твоето чело.
Ти ме целуваше.
До някакво обожествяване
бе близка любовта ни.
Усещах нежността на тънките ръце
Усещах влажните ти устни.
Мълчеше зад прозореца нощта.
И любовта бе в нас, бе с нас.
Невиждано изкуство,
на празник шеметен,
на дългото очакване.
Когато пак сме двама – на едно легло,
когато сме сами, добри и сме наясно.
Един копнеж осъществен
без всякакво пристрастие – в една прегръдка.
И тясно е широко легло,
и някъде потъват страстите.

Сънувах тих потаен кът
на две осъдени на обич мироздания.
Дали сънувах…
Има прав и верен път,
но няма място за едно обожествяване.